Намира се на 3 км. източно от Свищов в посока Русе. Системното археологическо проучване на Нове започва през 1960 г. от екипи на Археологическия институт с музей при Българска академия на науките и Варшавския университет (Полша). От 1970 г. към тях се присъединява и експедиция от университета в Познан (Полша). В разкопките участват и представители на музеите в Свищов и Велико Търново.
Лагерът има правоъгълна форма с размери 494 (485) на 365 м., което прави 18,03 (или 17, 7) хектара. Ограден е първоначално от землен вал и ровове. Валът, с ширина в основата 4 м., а на платформата 2 м. е изграден от кирпичи. В неговото тяло са разположени отстоящите на 41 м. една от друга дървени кули.
В навечерието на войните на император Траян с даките е завършена смяната на дървено-землените градежи с каменни. Следващи етапи в каменното строителство наблюдаваме след готските нашествия в средата на ІІІ в. и през ІV-VІ в. когато крепостта е разширена с още 10 ха на изток.
По време на разкопките са открити най-значимите каменни сгради на легионната крепост и късноантичния град.
Принципията (Щаб на легиона) се състои от монументална порта (droma), вътрешен двор (forum militaris), напречна сграда (basilica principiorum) и успоредна на нея редица от помещения, предназначени за административни и клубни цели. Там се намира и светилището на легионните знамена (aedеs principiorum). Строена е в края на І нач. На ІІ в. сл. Хр.
Северно от Принципията и виа принципалис са разположени жилищата на висшите офицери на легиона – трибуните. Изцяло е разкопано само едно от тях. То прилича на голяма градска вила, построена в типично военен стил, с почти еднакви по големина помещения, групирани около вътрешен двор. Някои от тях имат представителна функция, други работна, а останалите стопанска и хигиенна. Площта й е около 1600 м2 . Първоначалния строеж е от края на І в. сл. Хр. и с редица промени съществува до началото на ІV в., когато е затрупана и на нейно място е построена нова сграда с обществено предназначение. В края на V нач. На VІ в. последователно върху нея се изграждат две базилики.
В последните години на І в. сл. Хр., в навечерието на войните на император Траян с даките, северно от жилищата на трибуните, след разрушаване на първата легионна баня е построена военна болница (valetudinarium). Външните й размери са 81, 90 х 72, 90 м. Планът е прост, но много функционален. Около голям вътрешен двор с портици са разположени два реда помещения, разделени от общ коридор. В тях са настанявани от 4 до 6 пациенти, а възможният прием в болницата е около 300 души. Удобствата са допълнени от изградената в северозападния ъгъл тоалетна (latrina).
Почти в средата на двора се намира светилище на Асклепий и Хигия. Това е една от най-големите (6000 м2) и запазени военни болници, разкрити на територията на Римската империя.
Западно от Принципията, под останките на внушителната епископска базилика е разкрита легионната баня от началото на ІІ в. сл. Хр. Тя е снабдена с традиционните помещения за събличане, топло, хладко и студено къпане, топли и студени басейни, площадка за упражнения (palestra) и собствено водоснабдяване (aqveduct).
Размерите (около 7000 м2), архитектурния план и богатата украса на банята в Нове, превишаващи общоприетите стандарти за подобни легионни строежи, могат да се обяснят единствено с дарение от римския император Траян като благодарност към войниците на І Италийски легион за тяхната доблест и смелост при покоряването на Дакия.
Извън легионната крепост, близо до нейната западна порта, се разкопава една типична като план градска вила. Дълго време тя е считана за резиденция (pretorium) на командира на легиона (legatus legionis). Откритите обаче напоследък надписи – военни, цивилни и религиозни, сочат, че това вероятно е било резиденция, но за временно пребиваващи в легиона високопоставени лица.
От времето, когато старата легионна крепост окончателно се превръща в ранновизантийски град (V-VІв.) разполагаме с епископски комплекс, състоящ се от голяма и малка базилика, резиденция на епископа с баня и приют за бедни и поклонници. Западно от входа на базиликата е разкрит много богат като архитектурна изразна форма баптистерий, свързан с покръстването на готите на Теодорих Велики, чиято столица е бил Нове в края на V в.
От 2010 год. Нове е обявен за археологически резерват. Проучванията продължават!
Цени :
Вход възрастни - 7.00 лв.
Вход деца, студенти и пенсионери - 3.50 лв.
Беседата е включена в цената на билета