За музея

       Свищов се намира на десния бряг на р. Дунав, при нейната най-южна точка, в централната част на съвременна северна България. Възниква около руините на късно-римска и ранно-византийска крепост, след заселването на славяни и първобългари по тези земи. Запазените и до днес следи от каменното му укрепление са от времето на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.). След завладяването му от турците в края на ХІV в., градът става владение на султанката, което го освобождава от редица тежки задължения към централната и местна власт и благоприятства, особено през ХVІІІ-ХІХ в. неговото търговско и културно издигане. В началото на ХІХ в. тук за първи път килийните (църковни) училища са сменени със светски. Свищов се превръща в широко отворена врата за идващите от Запад културни влияния. Всичко свързано с просветата, образованието и културата – от подпомагането на бедни деца, обучение в страната и чужбина до построяване и издръжка на обществени сгради идва от щедрите дарения на замогналите му се търговци. Закономерен акт на този културен подем е откриването през 1856 г. в града на първото в България читалище с библиотека и музей. След освобождението на България от турско владичество (1878 г.) интересът към събиране на старини не отслабва. Това води до образуването през 1926 г. на един от малкото държавни музеи в страната.

Начало на музейното дело в Свищов

       Важно събитие от нашата културна история, носещо белега на първите начинания в бурното развитие на Българското възраждане, е създаването на първия музей в още неосвободена България. Актът на неговото учредяване носи дата 30 януари 1856 г. На този ден четирима родолюбиви българи: Димитър Начович - търговец, баща на бъдещия изтъкнат държавен деятел Григор Начович, Емануил Васкидович - основателят на първото светско училище по българските земи, Георги Владикин - учител в Св. Преображенското училище, руснак по произход, останал в града след Руско-турската война от 1828-1829 г. и  Христаки Филчов-учител в същото училище, възпитаник на Киевската духовна семинария, а по време на Освободителната война, преводач към руската армия, решават да поставят едно Българско читалище, гдето ще „биди библиотека и музеом”.

       В историята само привидно някои събития изглеждат случайни. Такъв е случаят и със Свищовския музей.

       За първи път той е споменат в румънски пътеводител на крайдунавските градове от 1863 г., където специално е отбелязано, че в града има „малък музей със старини”. За съжаление по време на Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. голяма част от събраните ръкописи, книги, монети и други старинни предмети са разпилени и безвъзвратно загубени.